Красиви щандове с мартеници грейнаха из Варна
Varna24.bg Щандове с красиви мартеници украсиха доста улици, булеварди и площади във Варна, видя кореспондент на Varna24.bg .
Огромно е разнообразието от цени и модели, а от година на година фантазията на майсторите, които ги основават е все по-богата при потреблението на материали и тематики. Любими приказни и фолклорни герои, обичайни и съвременни облици, всевъзможни разновидности на обичайните Пижо и Пенда могат да бъдат открити по щандовете, ситуирани към Севастопол, зад Окръжния съд и в градинката на някогашния понеделнишки пазар.
1 март, празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда зародила през 30-те години на 20 век свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито " да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като " ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Огромно е разнообразието от цени и модели, а от година на година фантазията на майсторите, които ги основават е все по-богата при потреблението на материали и тематики. Любими приказни и фолклорни герои, обичайни и съвременни облици, всевъзможни разновидности на обичайните Пижо и Пенда могат да бъдат открити по щандовете, ситуирани към Севастопол, зад Окръжния съд и в градинката на някогашния понеделнишки пазар.
1 март, празникът на Баба Марта в българските обичаи е знак на пролетта и носи благопожелание за здраве и изобилие при започване на новия цикъл в природата. Традицията е обвързвана с античната езическа история от Балканския полуостров, обвързвана с всички аграрни култове към природата. Някои от най-специфичните черти на първомартенската обредност и изключително завързването на усуканите бяла и алена вълнени влакна, са плод на многовековна традиция, която е била присъща за тракийски (палеобалкански) и елински традиции.
Легенда зародила през 30-те години на 20 век свързва появяването на мартеницата с прабългарите.
Обичаят за връзване на Мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е прочут в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете единствено на дамите и дребните деца, а мъжете могат да носят мартеница единствено на скришно място, да вземем за пример в обувката. В Гърция мартеници се връзват единствено на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.
Най-възрастната жена би трябвало да почисти главно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре на открито алена тъкан – завивка, постеля, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще провокира благосклонността ѝ към къщата и жителите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите безусловно би трябвало да излязат на открито " да ги види Баба Марта и да се зарадва “, а старите дами не би трябвало да излизат на открито, тъй като " ще разгневят Баба Марта “.
В този ден на доста места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънчене на железни предмети и наричания.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ